Наскоро прочетох невероятно хубава книга на Никълъс Спаркс - Последна песен. Снимат филм по нея, но аз съм сигурна,че книгата съдържа много повече смислена и изключително ценна информация за живота, отколкото би могъл да съдържа филма.
Тази книга ме наведе на мисълта какво наистина е Бог . Бог е Любов - чиста, съвършенна,вечна.А ако се огледаме хубаво, ще разберем,че Любовта е навсякъде - Любов получаваме от приятелите си , от родителите си, от роднините, и дори - ако сме чак такива късметлии разбира се, но и това също се случва - дори от Нашият Човек. Човек с главно "ч" .Вероятно разбирате какво искам да кажа. Сега ще ви покажа един цитат от книгата. Този цитат е от името на един герой,който впоследствие умира щастлив и доволен от живота,който е имал. Но сега не му е времето да ви разказвам цялата книга, по-добре да я прочетете и да усетите това,което имах аз като мисли и чувства.
" Стив
"Животът - мислеше си Стив - е като песен".
В началото е тайнство, в края - утвърждаване,ала помежду им е средоточието на чувствата,които осмислят цялото.
За пръв път от месеци не чувстваше никаква болка.За пръв път от години разбираше,че въпросите му няма да останат без отговор.Затворил очи,слушаше песента,която Рони беше довършила,песента,която беше усъвършенствала, и съзнаваше,че най-сетне е открил Бог.
Най-после разбираше,че Бог е навсякъде,винаги и всички долавят присъствието му - поне понякога.Той го беше усещал в работилницата,докато се трудеха над прозореца с Джона.Бог беше до него през седмиците с Рони.Присъстваше тук и сега,докато дъщеря му свиреше тяхната песен,тяхната последна песен.Питаше се как е могъл да пропусне нещо толкова очевидно. Изведнъж го осени идеята,че Бог е любов - любов в най-чистата й форма.През изминалите месеци с децата си той бе почувствал досега Му тъй ясно,както сега чуваше музиката,излизаща изпод пръстите на дъщеря му."
